16.07.2003
Бях нещо като тестер на човешки тела. В общи линии логиката беше следната. Човек трябваше да се роди за да научи нещо на тази земя. Душата му трябваше да влезе в тяло и да изживее човешки живот. За да може обаче душата да научи точно това, което е искала да научи и трябва подходящото тяло. Веднъж озовала се в тяло, душата беше подвластна на законите на физиката, хормоните и хилядите фактори, които влияеха на човек през живота му. Душата губеше представа от къде идва и къде отива и ставаше частичка от човешкия мравуняк.
За да бъде тялото подходящо за целта, върху неговото създаване работеха дизайнери. Те разговаряха с душата за това каква е мисията и този път на земята и разработваха тялото под нейните наставления.
Първо се намираха подходящи родители, с подходяща семейна и социална среда, с подходяща генетика, с подходящи цели идеи и амбиции.
След това се създаваше възможно най-добрата генетична картина на самото тяло, извлечена от двамата родители. Тази генетична картина предполагаше, че душата ще бъде човек с такава и такава натура, с такъв и такъв темперамент, че образование и социално въздействие ще се отразяват по такъв и такъв начин, и изобщо до голяма степен определяше рамките на развитие на индивида. Това беше все едно искам кола с толкова колела, с толкова скорости, такъв и такъв цвят, за да мога да я карам на такъв и такъв терен и т.н.
Имаше обаче винаги елемент на неизвестност. От първия момент в тялото душата зависи само от него. За това трябваше да се направи всичко възможно да се предвидят реакции и последици от крайни ситуации и крайности като цяло. Образно казано, душата си поръчваше идеалната кола, но от момента в който шофьора се качи в нея всичко е вече въпрос на взаимна работа.
Аз тествах човешки тела.
След като тялото беше готово, се създаваше симулирана среда и симулирани ситуации, в които се тестваше модел на тялото. Аз бях каскадьорът, управляващ този модел. Беше тежка, сложна и неблагодарна работа, защото животът ми минаваше в преживяване на крайности. Просто трябваше да съм сигурен, че ако в един момент душата се отчая или се откаже от живота, тялото ще бъде достатъчно силно и автономно да я изведе от кризата, или ако душата не може да се адаптира към живота в тялото, то ще успее да пречупи света през правилната призма за да и помогне.
Тествах тела, след това ги връщах на дизайнерите за донастройка, след това ги тествах отново и отново, докато бях доволен от резултата.
Последното тяло, което тествах беше на мъж. В същност всички тела, които тествах бяха на мъже. Бях се специализирал в мъже. Други тестваха жени и така. Този мъж трябваше да живее много подреден и спокоен живот до около 30тата си годишнина, след което да се втурне във вихър от страсти, стрес в работата и опасности. Трябваше да бъда сигурен, че тялото ще издържи такава рязка промяна и както се казва плавно ще вземе завоя от тихия залив в бурното море.
Получих тялото от дизайнерите и влязох в първата симулация.
Тест 1 – Актьор.
Бях актьор, работех над филм, в който сюжета беше някакъв древно римски Бях дяволски добър актьор. Дизайнерите бяха надминали себе си, но това все пак беше стрес-тест. Продуцентите ми искаха да играя две роли едновременно – на мъж и на жена, защото бях най-добрия. За тази цел трябваше всяка сутрин да ми се прави болезнена пластична операция за присаждане на коса и променяне на чертите на лицето, и всеки следобед да се прави обратната операция за да мога да играя мъжката роля. Технологията беше напреднала и всяка операция изискваше само 20-30 минути за възстановяване. Но чувствах лицето си като каменна маска, която всеки момент ще падне в буквалния смисъл на думата. На фона на болката трябваше да вложа чувство и страст в самата роля.
Тялото обаче се справяше добре с натоварването. Добавих недоспиване, проблеми със апаратурата, жега на снимачната площадка, неуредици в организацията. Прекрасна работа бяха направили дизайнерите. Тялото се адаптираше удивително бързо към стреса. Усещах как колкото по абсурдна ставаше ситуацията, толкова повече се засилваше психическата защита на тялото. Не беше човек, който се опитва да оправи нещата, а човек, който се опитваше да се слее с тях. Стрес тест – нямам забележки.
Тест 2 – Герой.
Стандартен мъжки тест. В същност никога не съм разбирал думата герой, но предполагам, че това е като човек прави нещо дето на другите не им стиска щото е опасно. Както и да е, всеки мъж трябваше да мине този тест в една или друга форма. За мен това беше просто добър комбиниран тест за психическа стабилност, воля, хъс, упоритост и още цяла купчина други фактори, които мъжа пробиват пътя на мъжа или го оставят на опашката.
Идеята на теста беше да се намери точката на пречупване на индивида и да се сравни с предполагаемите ситуации в живота, за да се види вероятността от пречупване. Някои души търсеха точно това като преживяване на земята. Искаха да паднат от върха на човешкото си развитие чак до дъното. В такива случаи трябваше да съм сигурен, че максимумът на натоварването на земята ще съвпадне с точката на пречупване на тялото.
В случай обаче тялото не трябваше да се пречупва. Трябваше да преживее през няколко ситуации в които само принципа “като те свалят на земята стани и продължи” продължаваше да го крепи. Извъртях няколко симулации от типа проблеми, мафия, затвор и подобни със задоволителен резултат. Пуснах няколко симулации със опасности в джунгли и други сблъсъци с животни, защото сблъсъкът с дивото винаги е имал по-голям ефект, тъй като човек вижда, че в очите на хищника няма милост, няма разбиране. Отново добри резултати. На моменти тялото се огъваше, но тогава заработваше типичната човешка амалгама от инат, воля и отказ да се приеме поражение.
Включих и симулации от рода на спасяване на света и подобни, но спрях. Това беше далеч над вероятните сценарии за живота на душата.
Можеше да се каже, че тялото е “герой”
Тест 3 – Любов и притеснения
Много силен тест и коренно различен от останалите. Защитните сили на телата винаги отслабваха в такива ситуации. Трябваше да бъда сигурен, че отслабването няма да е критично. Тук обаче започнаха да се проявяват някои дефекти.
Ситуация – младежа си е намерил гадже, първа среща всичко прекрасно, отиват в жилището на девойката, прегръщат се 20 минути, но тя трябва да излезе за няколко часа и го моли да остане и да я изчака. В този момент в тялото блесна страх от конфузната ситуация - родителите се връщат и го заварват там и пред него стои безкрайното време от 2 или 3 часа които трябва да прекара с родителите и да издържи кръстосан разпит. Геройския тест не може да тества подобно натоварване защото там всичко е черно и бяло. Младежа се направи на разсеян и си измисли работа и предложи да изпрати девойката, само и само да не остане сам с мисълта за прибиращите се родители.
Симулация – любимата каца на летището, а той иска да и предложи брак. Първоначалната му идея е да боядиса всички покриви на къщите по пътя на самолета с червена боя изписвайки “Ще се омъжиш ли за мен” или нещо от сорта. Задачата обаче е непосилна – ще иска камиони с боя. След това решава да боядиса пистата, но в момента девойката може просто да не гледа през прозореца или да не седи до прозореца изобщо. След като мисли, той се отказа и реши да мине по стандартната пътека с пръстена и предложението на 4 очи. Това тяло трябваше да бъде по-силно. Във всичките симулации на чувства усещах как в един момент тялото просто притреперваше и се отказваше от първоначалната дръзка идея. След това в него припламваше срам от отказването, отчаяние и полъх на депресия.
Трябваше донастройка в тази област.
Изключих симулатора.
Отдавна бяха минали времената в които аз ходех по земята. Навярно никога повече нямаше да сляза там. Беше грубо и тежко място за живеене, но имаше своя суров чар, който бях обикнал. Бях много добър тестер, повечето тела които ми даваше за тестове трябваше да са с доста над средната издръжливост. Може би това беше защото материята ми беше страст. Обичах да търся и измервам крайностите на всички емоционални и физически състояния. Тънката линия след която само духът е способен да оцелее. Когато работех забравях за времето.
Останах за момент на тъмно за да мога да се отърся от живота на това тяло. От толкова тестове почти бях почнал да се идентифицирам с него.
Утре чаках следващото.
Бях нещо като тестер на човешки тела. В общи линии логиката беше следната. Човек трябваше да се роди за да научи нещо на тази земя. Душата му трябваше да влезе в тяло и да изживее човешки живот. За да може обаче душата да научи точно това, което е искала да научи и трябва подходящото тяло. Веднъж озовала се в тяло, душата беше подвластна на законите на физиката, хормоните и хилядите фактори, които влияеха на човек през живота му. Душата губеше представа от къде идва и къде отива и ставаше частичка от човешкия мравуняк.
За да бъде тялото подходящо за целта, върху неговото създаване работеха дизайнери. Те разговаряха с душата за това каква е мисията и този път на земята и разработваха тялото под нейните наставления.
Първо се намираха подходящи родители, с подходяща семейна и социална среда, с подходяща генетика, с подходящи цели идеи и амбиции.
След това се създаваше възможно най-добрата генетична картина на самото тяло, извлечена от двамата родители. Тази генетична картина предполагаше, че душата ще бъде човек с такава и такава натура, с такъв и такъв темперамент, че образование и социално въздействие ще се отразяват по такъв и такъв начин, и изобщо до голяма степен определяше рамките на развитие на индивида. Това беше все едно искам кола с толкова колела, с толкова скорости, такъв и такъв цвят, за да мога да я карам на такъв и такъв терен и т.н.
Имаше обаче винаги елемент на неизвестност. От първия момент в тялото душата зависи само от него. За това трябваше да се направи всичко възможно да се предвидят реакции и последици от крайни ситуации и крайности като цяло. Образно казано, душата си поръчваше идеалната кола, но от момента в който шофьора се качи в нея всичко е вече въпрос на взаимна работа.
Аз тествах човешки тела.
След като тялото беше готово, се създаваше симулирана среда и симулирани ситуации, в които се тестваше модел на тялото. Аз бях каскадьорът, управляващ този модел. Беше тежка, сложна и неблагодарна работа, защото животът ми минаваше в преживяване на крайности. Просто трябваше да съм сигурен, че ако в един момент душата се отчая или се откаже от живота, тялото ще бъде достатъчно силно и автономно да я изведе от кризата, или ако душата не може да се адаптира към живота в тялото, то ще успее да пречупи света през правилната призма за да и помогне.
Тествах тела, след това ги връщах на дизайнерите за донастройка, след това ги тествах отново и отново, докато бях доволен от резултата.
Последното тяло, което тествах беше на мъж. В същност всички тела, които тествах бяха на мъже. Бях се специализирал в мъже. Други тестваха жени и така. Този мъж трябваше да живее много подреден и спокоен живот до около 30тата си годишнина, след което да се втурне във вихър от страсти, стрес в работата и опасности. Трябваше да бъда сигурен, че тялото ще издържи такава рязка промяна и както се казва плавно ще вземе завоя от тихия залив в бурното море.
Получих тялото от дизайнерите и влязох в първата симулация.
Тест 1 – Актьор.
Бях актьор, работех над филм, в който сюжета беше някакъв древно римски Бях дяволски добър актьор. Дизайнерите бяха надминали себе си, но това все пак беше стрес-тест. Продуцентите ми искаха да играя две роли едновременно – на мъж и на жена, защото бях най-добрия. За тази цел трябваше всяка сутрин да ми се прави болезнена пластична операция за присаждане на коса и променяне на чертите на лицето, и всеки следобед да се прави обратната операция за да мога да играя мъжката роля. Технологията беше напреднала и всяка операция изискваше само 20-30 минути за възстановяване. Но чувствах лицето си като каменна маска, която всеки момент ще падне в буквалния смисъл на думата. На фона на болката трябваше да вложа чувство и страст в самата роля.
Тялото обаче се справяше добре с натоварването. Добавих недоспиване, проблеми със апаратурата, жега на снимачната площадка, неуредици в организацията. Прекрасна работа бяха направили дизайнерите. Тялото се адаптираше удивително бързо към стреса. Усещах как колкото по абсурдна ставаше ситуацията, толкова повече се засилваше психическата защита на тялото. Не беше човек, който се опитва да оправи нещата, а човек, който се опитваше да се слее с тях. Стрес тест – нямам забележки.
Тест 2 – Герой.
Стандартен мъжки тест. В същност никога не съм разбирал думата герой, но предполагам, че това е като човек прави нещо дето на другите не им стиска щото е опасно. Както и да е, всеки мъж трябваше да мине този тест в една или друга форма. За мен това беше просто добър комбиниран тест за психическа стабилност, воля, хъс, упоритост и още цяла купчина други фактори, които мъжа пробиват пътя на мъжа или го оставят на опашката.
Идеята на теста беше да се намери точката на пречупване на индивида и да се сравни с предполагаемите ситуации в живота, за да се види вероятността от пречупване. Някои души търсеха точно това като преживяване на земята. Искаха да паднат от върха на човешкото си развитие чак до дъното. В такива случаи трябваше да съм сигурен, че максимумът на натоварването на земята ще съвпадне с точката на пречупване на тялото.
В случай обаче тялото не трябваше да се пречупва. Трябваше да преживее през няколко ситуации в които само принципа “като те свалят на земята стани и продължи” продължаваше да го крепи. Извъртях няколко симулации от типа проблеми, мафия, затвор и подобни със задоволителен резултат. Пуснах няколко симулации със опасности в джунгли и други сблъсъци с животни, защото сблъсъкът с дивото винаги е имал по-голям ефект, тъй като човек вижда, че в очите на хищника няма милост, няма разбиране. Отново добри резултати. На моменти тялото се огъваше, но тогава заработваше типичната човешка амалгама от инат, воля и отказ да се приеме поражение.
Включих и симулации от рода на спасяване на света и подобни, но спрях. Това беше далеч над вероятните сценарии за живота на душата.
Можеше да се каже, че тялото е “герой”
Тест 3 – Любов и притеснения
Много силен тест и коренно различен от останалите. Защитните сили на телата винаги отслабваха в такива ситуации. Трябваше да бъда сигурен, че отслабването няма да е критично. Тук обаче започнаха да се проявяват някои дефекти.
Ситуация – младежа си е намерил гадже, първа среща всичко прекрасно, отиват в жилището на девойката, прегръщат се 20 минути, но тя трябва да излезе за няколко часа и го моли да остане и да я изчака. В този момент в тялото блесна страх от конфузната ситуация - родителите се връщат и го заварват там и пред него стои безкрайното време от 2 или 3 часа които трябва да прекара с родителите и да издържи кръстосан разпит. Геройския тест не може да тества подобно натоварване защото там всичко е черно и бяло. Младежа се направи на разсеян и си измисли работа и предложи да изпрати девойката, само и само да не остане сам с мисълта за прибиращите се родители.
Симулация – любимата каца на летището, а той иска да и предложи брак. Първоначалната му идея е да боядиса всички покриви на къщите по пътя на самолета с червена боя изписвайки “Ще се омъжиш ли за мен” или нещо от сорта. Задачата обаче е непосилна – ще иска камиони с боя. След това решава да боядиса пистата, но в момента девойката може просто да не гледа през прозореца или да не седи до прозореца изобщо. След като мисли, той се отказа и реши да мине по стандартната пътека с пръстена и предложението на 4 очи. Това тяло трябваше да бъде по-силно. Във всичките симулации на чувства усещах как в един момент тялото просто притреперваше и се отказваше от първоначалната дръзка идея. След това в него припламваше срам от отказването, отчаяние и полъх на депресия.
Трябваше донастройка в тази област.
Изключих симулатора.
Отдавна бяха минали времената в които аз ходех по земята. Навярно никога повече нямаше да сляза там. Беше грубо и тежко място за живеене, но имаше своя суров чар, който бях обикнал. Бях много добър тестер, повечето тела които ми даваше за тестове трябваше да са с доста над средната издръжливост. Може би това беше защото материята ми беше страст. Обичах да търся и измервам крайностите на всички емоционални и физически състояния. Тънката линия след която само духът е способен да оцелее. Когато работех забравях за времето.
Останах за момент на тъмно за да мога да се отърся от живота на това тяло. От толкова тестове почти бях почнал да се идентифицирам с него.
Утре чаках следващото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар